Стоян Омарчевски - министърът реформатор
Стоян Омарчевски е роден на 24 декември 1885 година в Нова Загора. Завършва гимназия в Стара Загора през 1908 година, негови съученици са Петко Стайнов и художникът Димитър Гюдженов. Омарчевски членува в Български земеделски народен съюз от 1905 година, а на в. " Земеделско знаме " сътрудничи от 1909 година През 1912-а приключва философия, а пет години по-късно - и право, в СУ. Учителства в Белоградчик и Видин. Избиран е за народен представител от Видин и Враца през 1913, 1914, 1919, 1920 и 1923 година През 1917 година е определен за секретар на парламентарната група на земеделците. През 1920 година е определен за член на Контролния съвет на Кооперативна банка и на Земеделска кооперативна банка, а през април 1918 година парламентарната му група го показва за член на Постоянното наличие. Министър на националното просвещение в държавното управление на Стамболийски Стоян Омарчевски е от 1920-а до Деветоюнския прелом от 1923-та.
Личният принос на министър Омарчевски в промените на земеделския кабинет е голям. Той вкарва наложително главно обучение, издейства обилни средства за градеж на нови учебни заведения. Броят на школата нараства от 561 на 1676 единствено за две години, новите здания са най-вече в селата и дребните градове. Омарчевски разделя междинното обучение на два курса: низък общообразователен със период три години (реални училища) и горен, двегодишен, с устременост към общо или особено обучение. След допитване до комисия от изтъкнати езиковеди земеделецът - министър на просветата, подхваща опростяване на правописа, прави го по-близък до говоримия език. Документът, наименуван " Упътване за общ правопис на българския език ", за пръв път кодифицира използването на основни букви, преглежда някои въпроси на сричкопренасянето, вкарва просто предписание за цялостния и късия член на еуфоничен принцип, нормира използването на двойни предлози " във " и " със " и т. н. Приет е от Народното събрание на 21 март 1922-ра. Част от българската интелигенция се опълчва на промяната, тъй като вижда в нововъведенията заплаха от загубване на националната еднаквост. Омарчевски не разрешава политическата активност на учениците, студентите и преподавателите, което е оценено като посягане върху академичната автономност и се стига до университетска рецесия. Открити са два нови факултета - ветеринарен и богословски. Към Медицинския факултет са открити два нови отдела - зъболекарство и аптекарство.
Заслуга на Омарчевски е приемането на закони за складиране на печатни творби в националните библиотеки в София, Пловдив и Велико Търново, за основаване на " налични национални библиотеки ", за " подучване на родната литература и изкуство ", за основаване на Български археологически институт. През септември 1920 година Омарчевски внася в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение Закона за националното просвещение, с който са основани Художествената и Музикалната академия. Полага особени грижи за развиването на преди малко появилата се кино промишленост - държавното управление подписва съглашение с компанията " Луна филм " за взаимно създаване на кино уреди. Заснет е филмът " Под остарялото небе " по едноименната творба на Церковски.
Няколко дни след гибелта на Иван Вазов, на 22 сетпември 1921 година, министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание просторен отчет с претекстовете за превръщането на Вазовия дом в музей. През 1922 година по предложение на Омарчевски 1 ноември е разгласен за Ден на националните будители. Реформаторът на книжовния език и образованието съумява да прокара Закон за поощрение на детската литература. Законът е единствено от една страничка. Благодарение на този документ детската книга е освободена от налози, а Министерството на националното просвещение е натоварено да " издава в изящна осанка защити творби от по-добрите български създатели, които раздава като дарове всяка година на отличили се възпитаници от всички учебни заведения ". Тези издания не са били пускани в продажба. Късният интервал от живота на Стоян Омарчевски, след Деветоюнския прелом, е изпълнен с партийни битки. Министърът модернизатор умира на 10 март 1941 година В спомените на съвременниците си Стоян Омарчевски е настоятелен, целенасочен човек, у него постоянно има " натиск да прави нещо ".
Инфо: www.balgari.bg
